понеделник, 19 август 2019 г.

Играта на играчките

Често пиша, че човек има тяло, което се състои от геном, структуриран от микробиом.
А отвъд тях? Нима сме само биороботи, на които бактерии им дърпат конците?
Наистина, много "хора" са биороботи, но дали не е нещо различно...?
Човек е душа в тяло. Тялото е смъртно, душата - вечна. Вечна, вечна, но все някога се заражда.
От тази теория, има млади души, и такива, които са се прераждали тук многократно. Отделно стои въпросът какво правят тук, многократно преродените. И дали не са калпав играч, който не може да демонстрира човечност, доброта и съзнателност за да отиде на следващо ниво.
Много е вероятно смисълът на тленният живот да е опит, придобиване на опит и изпитание за човечност. Не за материализъм, агресия, себичност, егоизъм, а за качества за следващи нива.
Как да разпознаем старата душа (старото земно куче) от новата душа (нов играч)?
Може чрез хипнотична регресия, но такива майстори вече почти няма, не и у нас.
Затова, диагностиката се прави индиректно.
Младата душа е наивна, нескопосана, тя просто имитира старите кучета. Няма опит, зубри, а не учи.
Друго си е старата душа, още от дете тя е критична към всички знания в училище и в обществото. Попива нови знания като с антени, вероятно защото ги знае вече.
Гениите са стари души, със спомени от забравени знания. Тези гении виждат прозренията си в сънища или просто чрез късо съединение на проблясъци. Това са аномалии на рестарта, сънищата и безсловесните аналогии реставрират спомени от старите души.
Старата душа ще я познаете по това, че обича уединението, самотата, да остане със себе си, да мисли, да си спомня старите изживявания, радости, мъки....
Добре, че има рестарт на душа в ново тяло, иначе душата би откачила от всичката събрана болка в минали животи. Или би отказала да живее от скуката сега, в сравнение с ярките изживявания някога.
Ето и аз пиша това, от един проблясък в съня, от тази вечер.
Старите души не обичат музиката, киното, новините, дори книгите... те са смешно абсурдни и скучни, пред това което става в тях, това което сънуват, копнеят. Понякога си спомнят и стари любови и това за няколко часа, а и дни ни съсипва.
Животът е жесток! Колко души са били разделени след големи любови в минали животи. И няма шанс да се срещнат отново, ще ги разделя пол, възраст, география, език.
Като стана въпрос за езици, старите души трудно учат езици, те си имат свой, от картини, аналогии. Най-много да знаят няколко сродни езика, например глобалният санскрит-сармато-етруско-славянско-тракийско... Като малък научих руски за три месеца, по-късно английски не можах да науча и след 5 години курсове. Английският е някаква изопачена синтетика (атрофиран санскрит и видоизменен романски), чужда на душата ми.
Сънищата вероятно са проекции на други животи, на други емоции, на по-стар свят, в който имаме умения, каквито сега са паранормални.
Сънят е аномалия на рестарта. Многото сънища, особено осъзнатите и управляеми от тях са индикатор за стара душа. Преди години бе пуснат уникален игрален филм, намекващ частично това.
Старите души са арогантни, прекалено мъдри, често са и хулигани... вижте биографиите на гениите. Как може осъзната душа с древни знания да бъде толерантна към глупостта и невежеството на новаците?
Много жени казват, че мъжете им са нескопосани, не могат пирон да забият, а те могат всичко. Е така, е те са стара душа, с много вградени умения, а са си взели новобранец в този свят.
Старите души "учат" всичко мигновено. И аз го мога, за всеки един от няколко стотин изпитите си в университетите съм учил до 6 часа, а защо са стотици... бях наемник на чужди изпити, от счетоводство, през дескриптивна геометрия, до финанси, стопанска история, електротехника, всички висши математики. И учех в три университета едновременно. В два бе много скучно. В ТУ-София, жените бяха грозни, в УНСС - фригидни...
На старите души всичко им е скучно. Затова трябва да имат клуб от други стари души.
Интуицията и ясновидството е късо съединение сред преражданията на старите души. Стара душа не учи, тя си припомня. тя не вижда бъдещето, тя свързва циклите на миналото. А времето, цивилизациите, животите, любовите, са циклични.
И нещо много важно за заключение. Без съмнение, някои негодяи са създали телата ни, които са затвор. Същите или други са направили бактериите за да пазят, контролират тези тела. Други задници правят вирусите.
Това са шепа био-шарлатани.
КОЙ обаче е създал Душата и дали Тя е изкуствено творение или самороден диамант?
Или пък на по-високо Ниво... кой е създал Играта с Нива? Ботове ли сме в нея или Потребители. Потребители от нивото на Създателя на играта, или второстепенни създания, с многостепенни съзнания.
Боравейки с понятия като Зло и Добро, вероятно сме в изправителен лагер. Когато вече няма Зло и Добро, а нормално човешко... тогава, другото ниво, или пак и пак, и пак, рестарт след рестарт.
Кое е следващото ниво? А след най-високото?
Наблюдавайте играч на игри. Цяла седмица може да играе GTA5... времето за него е относително, преражда се на нива след нива. Помни ли предното ниво? Смътно, има само опита от него, "интуицията".
След GTA5 най-често следва друга игра, и друга.
Игра "Земя"?
Хората откачат в тази игра, след всеки мини рестарт на ден и нощ и започват да вредят на други играчи или ботове, казва ли ти някой кой, кой е.
Ако човек усети душата на друго създание, той не би го ругал, насилвал, застрелвал.
Старите души са арогантни, но знаят, че зад всяко тленно тяло, в тази био-матрица, стои съзнание. А и им е писнало да повтарят това скапано ниво.
Играйте добре, за да не се наиграете.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Барутния погреб на Света, или какво се крие зад сараите на Балканите?

Балканите отново са място, където е заровен ключът към голямата лъжа за глобалната цивилизация, за историята, за религиите, за културата, за...