Зомби апокалипсис

Много филми, сериали, книги има за зомбита. И те са толкова реалистични, драматични, реални. Никой не хвърля толкова усилия в някаква си фантасмагория... Разбира се, няма как да каже цялата истина, но надъхано и завоалирано ни я предоставя.
След апокалипсис, идват зомбита. Не е задължително да са телесни изроди, много вероятно е катастрофата да е засегнала разумът им.
Нещо се е случило около 1800-та година, всички следи водят натам. Държавите, липсата на гори над 200 години, потопените стари страни, засипаните руини на древни градове, върху които живеем. Всички науки, теории, технологии са точно отпреди 200 години, а от почти 100 години няма нито едно фундаментално откритие.
Много е вероятно, ние да сме зомбита на предходна цивилизация. Бум, тряс... нещо се е случило, отключило е три световни войни.
Сегашният човек е много зомби на предходния, много по-неумел, зъл, безчовечен. Зомби цивилизацията с почуда гледа на старите достижения на колоси, градове, сгради.
Погледнете ги... вижте зомбитата, втренчени в екраните на смарфоните си.
Зомбито няма разум, то е програмирано в училище на фалшиви знания, има нужда от политици, от организирана безсмислена работа и от ненужни вехтории, които да колекционира през жалкия си живот.
Вероятно живеем в зомби резерват, остатъци от стари карти го показват. Валът, Антарктида не пази нас, а от нас.
Зомбитата живеят сред руини от миналото, опитват се да подражават на религии, морал, щастие от миналите, живи хора. Зомбитата се хранят с имитационна храна, която е имитация на живата от някога.
Зомбито не може да създава, може само да руши. Музиканти, които свирят стари ноти, готвачи, които следват преиначени стари рецепти, адвокати, държавни служители, бармани, фитнес инструктори... Цивилизация на зомбита.
Разумът не може да бъде ограничен от времето, той е вечен. Ако бяхме живи, разумни, бихме живели хилядолетия, ако не и вечно. Но явно не сме живи.
Какъв е смисълът, кой съм аз, какво точно място населявам, защо има гравитация, какво е сънят? Това е кратък въпросник за незомбита.
Подозирам нещо още по-страшно, ние сме зомбита на други зомбита... една постоянна деградация на цивилизации.
Ние сме заразени, по рождение, с вируса на старостта, на смъртта. Абсурдно е да си въобразяваме, че имаме разум, и той да бъде смъртен.
Сънят? Дали не е спомен от не зомби битието на почти мъртвият ни разум?
Тази територия, която населяваме е плосък ограден със стена затвор, резерват за зомбита. Убеден съм, че ни наблюдават здравите Човеци отвъд Вала. И ако някой е здрав, изтеглят го при тях. Изтеглени са творците, великите хора, Елвис Пресли и така нататък. До един "мъртви" при загадъчни обстоятелства и без тяло в гроба.
Останалите са обречени на вечно битие в подновляемо тяло, без капка човечност, без мечти, без умения. Зомби съществата са такива като дух, а не като тяло. Тялото е тленно и възобновяемо, Духът е вечен и незаменим. А какво ли означава... продажба на душата на Дявола? Дали пък това не е място на такива продажници? Не е ли тук Адът? Живеем в лъжа, сред мъка, депресия и низ от провали.